Шефът не ви е майка!

6 коментара4/5

Работата не ви спори . Чувствате се тъпо и гадно. Плаче ви се, когато шефът ви откаже повишение. Или ви се ще да му ударите шамар. Защото сте сигурни, че заслужавате повече.

Това означава, че реагирате като 6-годишно дете. Така смята канадският психотерапевт Брайън Дерош. Той твърди, че в работата си човек се сблъсква със същите проблеми, които е като малък в семейството си. Но сега е по-опасно.
Шефът ви няма майчинско търпение. Той може да ви откаже хонорара или, не дай боже, да ви уволни…
Хубаво е само, че като си припомните детските стратегии, може да се вземете в ръце. Е, няма да можете да прегърнете един трагичен шеф в майка, но поне ще запазите самообладание в конфликтните ситуации…

6 причини да бъркате шефа си с мама
  1. Зависите от него
    Когато е малък, човек е зависим във всичко от мама. Тя го храни, тя го мие, тя го облича... Правите всичко, което тя поиска, защото я обичате. И защото имате отчайваща нужда от нея.
    С шефа е нещо подобно. От него зависи дали ще ядете три пъти на ден, дали ще си платите наема, дали ще отидете на почивка. И независимо дали искате или не, чувствате към него известна... привързаност.

  2. Трябва да му давате отчет
    "Изми ли си зъбите?", "Да, мамо". "Оправи ли си леглото?", "Да, мамо"... Мама ви хвалеше, когато си изяждахте супата, когато носехте шестици. И ви лишаваше от любимия ви филм по телевизията, ако сте счупили китайската ваза в хола...
    Сега същото върши шефът. Той ви смразява с поглед, скърца със зъби или ви потупва по рамото. Обещава ви премия за заслуги или ви прави на нищо за някой гаф.

  3. “Живеете с него”
    Виждате го всеки ден. Прекарвате с него повече време, отколкото навремето с мама. Мама сте я виждали 2-3 часа вечер, а шефът ви "диша във врата" поне 8 часа на ден. В резултат изпитвате нужда да получите признанието му, да усетите, че ви цени да се почувствате обичан.

  4. Трябва да го зачитате
    И с мама, и с шефа трябва да спазвате някои неписани правила.
    Трябва да изглеждате доволен от него, макар и да не е точно така. Никога не бива да се съмнявате в нарежданията му, дори и да ви се струват безсмислени. Трябва да поставяте на първо място служебните задължения и на второ - личните желания... И т. н.

  5. Трябва да криете лошите си чувства
    На работа, както и вкъщи, не бива да изразявате безогледно чувствата си.
    Детето не може да се сърди на мама, ако не е уцелила подаръка или е закъсняла и не може да го заведе на кино.
    Още по-вредно е да дадете воля на чувствата си пред шефа. Да затръшнете вратата зад гърба си? Да направите кисела физиономия, ако вместо компютър последна мода получите стара бракма? Да откажете да обядвате заедно, защото ви е отказал повишение? Не бива! Всеки знае защо.

  6. Трябва да го делите с още някои
    Шефът ви не е само ваш.
    Уви, трябва да го делите с други. Също, както и мама.
    Шефът ви е като майка, но той е като майка и на всички останали в отдела ви. Оттук - съперничество, ревност и... детински трикове, за да привлечете вниманието му.
    Огледайте се около вас - не може да не го забележите.

Няколко начина да се вземете в ръце
  • Откажете се от мисълта, че другите са лоши
    Детинска работа. Ако направите гаф, обвинявате друг, за да защитите себе си. Казвахте на мама: "Не написах домашното си, защото брат ми ми досаждаше..."
    А сега: "Не съм готов с доклада, защото Х не ми подаде данните."
    Откажете се от навика да вините другите. Когато нещата не вървят, отговорни са всички участващи. Това важи и за отношенията ви с шефа. Шефът е това, което е. Не можете да го промените. Но вие самият бихте могли да поработите върху себе си. Времето, което харчите, за да критикувате и плюете, можете да оползотворите, като се запитате: "Как да подобря положението?"

  • Не оставяйте шефът ви да ви заслепи
    За всяко хлапе мама е нещо важно. То поглежда към нея, търсейки одобрението й. А ако тя е уморена или разстроена, се пита огорчено: "Какво лошо казах?"
    С шефа историята продължава.
    Улавяте всяка негова гримаса.
    Когато е нацупен, не си казвате: "Жена му го е изгонила да спи на канапето в хола", а се косите: "Какво съм сгрешил?"
    Стига с това. И шефът ви е човек. Има си и свой живот. Не сте отговорни за настроенията му. Гледайте си работата, вместо с трепет в душата да чакате усмивката му.

  • Подсещайте се
    Сигурно се е случвало мама да ви каже: "Не яж като прасе! Виж братовчед ти! Хем е по-малък, а как държи вилицата!" Мислите си: "Никога няма да мога така" и бъркате с пръсти в пюрето. Получавате, естествено, шамар и... рев.
    Когато шефът ви каже: "Пак закъсня! Човек не може да разчита на теб!", реакцията е същата: стрес, отчаяние, повтаряне на грешката и още по-голям стрес. За да излезете от този порочен кръг, трябва известно старание. Иначе грешката ще се повтаря.
    Подсещайте се за грешката си. Как? Ваша работа. Обърнете си часовника, преместете си пръстена, сложете си бележка...

  • Освободете се от емоционалния триъгълник
    Емоционален триъгълник е налице, когато двама души се обединяват срещу трети.
    Класически случай в семейството. Мама казва: "Няма да гледаш този филм"! Това не е за деца." А вие отивате да врънкате на баща си, за да го направите свой съюзник. Колежката ви има проблеми с шефа и идва да ви се оплаче. Тя се освобождава частично от стреса си за ваша сметка. Използва ви /без да иска/ като кошче за душевни отпадъци. Пазете се от разговори, които завършват с: "Само на теб ти го казвам." Случва се и самият шеф да се опитва да търси съюзник.
    Например като ви пита какво мислите за работата на Този или Онзи. Намирате се забъркан в конфликт, който не ви засяга. Полза от това - никаква. Само по-голям стрес. Опитайте се да кажете, че не обичате да говорите зад гърба на отсъстващия. Но ще ви трябва много такт и... не се знае дали ще помогне.

  • Говорете от първо лице: Аз!
    "Ще ме пуснеш ли на кино?", "Ще ми купиш ли сладолед?" Да, с мама сте говорили така.
    Но шефът не ви е майка! Ще постигнете по-добър резултат, ако смените формата и говорите в първо лице. Особено, ако има да казвате нещо неприятно.
    Например: "Много ми е трудно да съм точна!" или "Мисля, че е време да поговорим за повишението ми." Така шефът не чувства авторитета си застрашен. Много по-лошо е, ако кажете: "Прекалено много държите на работното време" или "Помните ли, че обещахте да ме повишите?" По-добре е да говорите в първо лице и за да се убедите, че сте на една вълна.
    Когато казвате "Аз", можете да осмислите ситуацията от гледна точка на вашите отговорности и да намерите собствени решения.
    Все пак внимавайте. Ако кажете на шефа: "Имам чувството, че не ми казваш всичко за проекта Х", всъщност го упреквате, че ви няма доверие. По-добре кажете:
    “Притеснявам се, че не знам намеренията ти за проекта Х".
    Дипломацията преди всичко!

  • Изяснявайте двусмислиците
    Добри взаимоотношения с шефа означава ясни взаимоотношения. Уви, това рядко се случва. Много неща често остават недоуточнени. В такъв случай човек се измъква, като се прави на глупак. Например: "Но, мамо, ти ми каза..." А по-късно: "Съжалявам. Аз разбрах, че..."
    Шефа ви това също го устройва. Така и той може да се изплъзне от някой ангажимент: "Бях ти обещал повишение на заплатата, ако надхвърлиш показателите. Но в случая заслугата не е твоя. Просто пазарните условия бяха благоприятни..."
    Ако изяснявате навреме нещата, само ще спечелите. Хем ще ви имат доверие, хем ще избегнете стреса. Бъдете прями. Казвайте това, което мислите /любезно, разбира се!/, дори да е неприятно. Но изберете момента!

  • Вземете пример от хамелеона
    Спомнете си: когато имахте проблем с мама, беше трудно да се държите естествено.
    Влизахте в някаква роля: бунтар или жертва, спасител или преследвач...
    Днес, без да искате, правите същото. И губите много сили да поемате удари, да се бунтувате или да уреждате проблемите. Да се правите на хамелеон означава да можете да се адаптирате в зависимост от ситуацията. Бъдете гъвкави! За целта първо трябва да осъзнаете собствената си роля.
    "Бунтарят" непрекъснато се противопоставя на шефа си.
    "Жертвата" прекарва времето си в оплакване.
    "Спасителят" е убеден, че шефът не може без него.
    "Преследвачът" се опитва да го сплашва.
    Открийте ролята си.
    И не си губете времето да казвате: "Аз съм си такъв!" Ако сте по-гъвкав, по-силен, по-отворен, ще се разбирате по-добре с шефа. И ще запазите самообладание дори ако той изпадне в криза.

14.05.2004/Rozali

6 коментарaДобави коментар »

Magratea

От Magratea27.08.2008, 11:57 ч.

Много приятна статия но аз в момента не уважавам шефката си за съжаление опитвам се да се справя с тези отрицателни чувства но то е вътре в мен важно е шефа да има репутация и достойнство а иначе всички правим грешки!

Виж всички коментари за "Шефът не ви е майка!".

Още от "На работното място"

Златни правила за стил в офиса

Златни правила за стил в офиса

Всяка от нас иска да изглежда добре и да впечатлява с външността си. Освен да сме атрактивни обаче, преди всичко трябва да сме подбрали външния си вид, така че да е адекватен на обстановката, в която се намираме.

Младият служител

Младият служител

Наемането на млади и неопитни служители на работа не е никак проста задача.

Тайната за успеха е да работите усърдно на кратки интервали.

4-часов работен ден – предимства и недостатъци

4-часовият работен ден е идеален особено за студенти и майки с малки деца. Работейки половин ден, имате възможност да учите, да бъдете повече време със семейството и приятелите си, да спортувате и да презареждате батериите с ефективна почивка.