Кариери

Rozali.com » Кариери » На работното място

Как се държи добрият мениджър

27.06.2008

Вие сте мениджър? Страхотно!

Как се държи добрият мениджър Като такъв значи знаете, че това не е никак лека задача, макар на повечето хора да им е мечтаната работа. В очите на незапознатите с тази професия, да си мениджър означава да раздаваш заповеди и да получаваш много пари.

Така ли е в действителност? Истината е, че да „менажираш“, означава да управляваш, като не при всички видове мениджърска длъжнoст, това е свързано с управлението на хора. В САЩ например, за да станеш мениджър, обикновено трябва да тръгнеш от най-ниското стъпало, да преминеш през различни работни позиции в определен бранш и чак тогава ставаш мениджър. Целта е мениджърът да може да изпълнява задълженията на подчинените си, да е запознат с тяхната работа, защото само така може да ги управлява.

У нас често се случва мениджърът да не е напълно наясно със спецификата на работа на подчинените си. Именно затова се получава да иска нещо и да поставя задачи, които са непостижими или в които няма логика. Тези разминавания се случват, защото често за тази функция се наемат хора, които не са наясно със същината на мениджърската професия. И ако продължим да проследяваме къде се къса нишката, стигаме до момента, че квалифицираните и кадърни мениджъри не биха работили за посредствена заплата, каквато предлагат в много български фирми. Именно затова за мениджъри се наемат хора, които нямат достатъчно познания, но имат желание и готовност да работят това, само за да се нарекат мениджъри.

Оставяйки настрана качеството на мениджмънта у нас, нека погледнем как е добре да се държи добрият мениджър.

Правилата като отчитане на работното време, ползването на обедната почивка, изпълнението на сроковете са изисквания, които самата фирма е задала и мениджърът трудно може да се намеси в промяната им. Даже не е препоръчително, за да не влезе в противоречие с висшата управа.
 
Добрият мениджър обаче е длъжен да следи7954_1.jpg тяхното изпълнение. Това трябва да става според собствения му стил, който е основното, което трябва да постигне един мениджър пред подчинените си. Ако сте решили да бъдете деспотичен, трябва да поддържате този имидж. В случай, че сте решили да влезете в ролята на приятеля, също е добре да не изневерявате на стила си, защото, ако подчинените ви съзрат роля, определено ще загубите респекта им.

Добрият мениджър (колкото и да е невъзможно да се даде такова определение) трябва да упражнява невидим контрол над подчинените си. Или иначе казано – той трябва да вдъхва респект и да стимулира хората да си изпълняват задълженията, без да използва деспотични методи и да се държи като тартор. Приятелското отношение и въпроси от сорта „Докъде си стигнал с онзи проект? Като си готов, дай ми да му хвърля едно око“ са много по-стимулиращи от сърдит поглед и „Крайният срок е петък. Побързай, защото иначе може да има санкции!“.

Положителният тон винаги действа благоприятно на работния процес, защото хората започват да се чувстват емоционално ангажирани с работата си. Неприятни ситуации се получават, когато съвестта на служителите не е силната им страна и качеството на работа започне да намалява, защото не чувстват заплаха.

Тарторското поведение води до огромна мобилизация и дори стрес у служителите. Дори да изпълняват ангажиментите си, хората с такъв мениджър рядко обичат работата си и тя се превръща в неприятно задължение, което трябва да се свърши. По-чувствителните трудно ще издържат повече от 2-3 месеца с такъв мениджър и ще останат с лоши чувства за фирмата.

Друго важно качество на мениджъра е да оставя служителите да дават идеи, да ги развиват, да имат право на глас. Особено потискащо за един служител е да знае, че мениджърът му не се интересува от неговото мнение и го третира за изпълнител на поръчки, а не за умен и креативен човек. Добрият мениджър се интересува от идеите на подчинените си, изслушва ги и дори да ги отхвърли, винаги използва убедителни доводи.

Абсолютно неправилно е мениджърът да застава на страната на едни хора и да се обръща срещу други, когато е възникнал спор. Подобно „махленско“ поведение е категоричен признак, че въпросният човек не го бива за мениджър. Мениджърът умее да потушава споровете, без да се намесва в тях и без да заема страна. Също толкова грешно е публичното порицаване на някой от подчинените, който не си е свършил добре работата. Забележки се правят само насаме и то с умерен тон.

Правила има много, но малцина с тези, които съумяват да ги спазват. Ако сте мениджър, знайте, че винаги сте изпитателно наблюдавани да не сгафите, защото бързо ще бъдете обсъдени и оплюти. Ако сте служител, вгледайте се добре в своя мениджър. Той е огладало на фирмата, в която работите.

30.06.2008/Деси Великова

Още в рубрика "На работното място"

Новини


Реклама