04.04.2008

Добрите отношения с ръководителите ни са задължителни за хармонична работна среда. Разбирателството с шефа обаче не е никак лесно.

Понякога просто позицията на подчинен никак не ни приляга или характерът на шефа е непоносим и ни се налага да преглъщаме доста, за да запазим добрия тон.

Изграждането на сполучливи отношения с ръководителя понякога е по-сложно и от създаването на интимна връзка. Причината се крие във факта, че в професионалния си живот много често не сме напълно искрени и това предизвиква вътрешни противоречия.

Искаме да се занимаваме с определен проект и сме убедени, че той ще е успешен. Предлагаме го, развиваме идеята, но шефът решава, че това сега не е толкова належащо.

Иска ни се да му изкрещим: „Не разбираш ли, че тази кампания е много по-перспективна от тъпотиите, с които си се захванал?!“. Но трябва да кажем: „Според мен ще е много успешен проект, но щом така преценявате, ще го отложим.“ Много хора обаче не разбират, че правилната реакция е в основата на просперитета в кариерата и реагират по първия начин. Така бързо губят авторитет, набеждават ги за „черната овца“ и след това са нужни месеци, дори години, за да възстановят позициите си.

Кои са основните типове шефове, с които ситуацията може да излезе извън релси?

• Приятелят.

Той не повишава тон, винаги се усмихва и е готов да ни помогне, ако нещо не разбираме. В повечето случаи обаче това поведение не е напълно искрено и, ако повярвате в приятелството помежду ви, ще останете разочаровани рано или късно. Става лошо, когато смесите приятелските и професионалните отношения, защото се налага да правим компромиси, които не са никак по вкуса ни.

Пример: Мария е шефка на Виктория. От самото начало двете жени са в добри отношение, тъй като Виктория схващала бързо и била много експедитивна и изпълнителна. Те толкова си паснали, че започнали всеки ден да обядват заедно и Мария да дава много привилегии на Вики – не й правила забележка, че закъснява, давала й допълнителни бонуси, защото била много старателна. Когато останалите хора от екипа надигнали глас, Мария бързо осъзнала грешката си и се отдръпнала от Вики, за да не загуби авторитета си. От това пострадали и личните им отношения, стигнало се до скандал и Вики напуснала.

Извод: Една разумна дистанция винаги е по-добра от прекалената близост.

• Истерикът.

Започва да крещи още с идването си и обижда всички наред. За него всеки е малоумен, не си разбира от работата и затова трябва да бъде нахокан. В много редки случаи започва да се държи адекватно, но това си е затишие пред буря. Работата с такъв шеф си е истински кошмар и не води до нищо градивно.

Пример: Соня е шефка в рекламна агенция. Тя не е щастлива в личния си живот и изкарва всичко върху подчинените си. В резултат – текучеството на персонал във фирмата е огромно. Колкото и да си обичат работата, служителите стават все по-немотивирани. Една от служителките й, младата и добричка Петя неведнъж се е разплаквала на работа и дори вечер сънува кошмари и няма енергия да се забавлява с приятели.

Извод: Ако положението е неспасяемо и разумните разговори не помогнат, не ви остава нищо друго, освен да си потърсите нова работа. Все пак самочувствието на човек е ключово за развитието в кариерата, никой няма право да ви го стъпква без основание.

• Затвореният.

Той мълчи, рядко се усмихва и има само няколко души, с които разговаря. На моменти е подтискащо, защото не знаете какво си мисли за вас и не може да прецените дали начинът ви на работа му допада.

Пример: Г-н Стойков е шеф на IT компания. Той не общува с търговците си и дори рядко ги поздравява. Единственият човек, на който обяснява какво трябва да се направи е мениджърът Васил, който нарежда на останалите търговци. Това, което се случва е служителите да не се чувстват емоционално обвързани с работата си, не харесват атмосферата и нямат търпение да свърши работния ден.

Извод: Трябва да направите опит да общувате с шефа си и да проучите дали е толкова анти-настроен или си е просто особняк. Ако продължи да е дръпнат, но не ви създава проблеми, в това няма нищо губещо за работата ви, даже я прави по-спокойна.

• Лицемерът.

Усмихва си, разбирате се, но може да ви уволни, без да подозирате. Този екземпляр е рядкост, но трябва да си отваряте очите, ако подозирате, че работите за такъв. Има навика да си измива ръцете с други хора.

Пример: Марго е управител на луксозен магазин за марково облекло. Тя винаги се държи добре с момичетата, които продават, макар да спазва дистанция. Рядко им е правила забележка или порицавала. Един ден тя вика Катя отвън, която все още е на изпитателен срок, и й казва: „Съжалявам, но от следващата седмица не си на работа! Генералният директор така ми нареди, но мога нищо да направя.“ Въпреки че Катя не е подозирала, че имат забележки към нея или просто планове за съкращаване на персонала, тя буквално остава без работа, без да е взела мерки, подведена от лицемерното и прикрито поведение на Марго.

Извод: Ако усетите, че си имате работа с такъв шеф, просто изисквайте условията ви да са ясно регламентирани и не се предоверявайте на лицемерна усмивка.

Проблеми с шефа винаги могат да възникнат, дори да сте най-изпълнителният и отговорен служител. Важното във всички ситуации е да запазите самообладание и да стоите над нещата. Само така, ако не работата, то поне ще запазите достойнството си и с лекота ще продължите напред.

7.04.2008/Деси Великова