Всеки от вас има по един такъв колега в офиса (работата) си. Той винаги търси интригата, сплетничи зад гърба на колегите си и се опитва да дескредитира името на тези, които счита за своя конкуренция.

Много често се наблюдава следната ситуация – вие се опитвате да работите в хармония с колегите, вършите си работата и се стремите да не си търсите излишни проблеми. Винаги има за какво да се скараме с някой, но е по-разумно да запазим добрия тон и да продължим напред. В един момент научавате, че зад гърба ви се говорят ужасни неща и то от хора, които не сте подозирали. Много често голям процент от казаните неща са съвършено грешни, дори измислени. По-чувствителните хора се нараняват в подобна ситуация и се чувстват предадени. Други реагират остро и предпочитат саморазправа с тези, които са ги засегнали.

Каква е правилната реакция в подобен случай?

Трудно може да се създаде формула за правилна реакция! Всяка ситуация е строго индивидуална и понякога отрицателното отношение може да е предизвикано от самите нас, волно или неволно.

Преди да предприемем каквото и да било, трябва да погледнем към себе си. Грешка на много хора е да не виждат своите недостатъци, а веднага да нападат тези, които не ги харесват с теорията „Който не ме харесва или не е на моето мнение, значи е лош, отвратителен и т.н.“ Когато се убедите, че няма нещо, с което сте предизвикали отрицателното отношение към вас, тогава е време да потърсите причините за проявеното отношение към вас.

Хората, които предизвикват подобни конфликти и проявяват злоба към нас, могат да се разделят на две – такива, с които можем да разговаряме и да изясним ситуацията и такива, които са безнадежден случай и са болни от злоба.

Първият тип са склонни да разговаряте. Дори да са казали нещо против вас и да са ви обидили в една определена ситуация, те са склонни да се замислят, че са направили грешка. Като мине малко време и ви отмине обидата, може да се опитате да разговаряте и да разясните отношенията си. Обяснете колко сте били засегнати и наранени и не сте очаквали подобно отношение. Ако усетите, че отсрещната страна осъзнава грешката си, няма причина да не простите. Все пак безгрешни хора няма и всеки има право на втори шанс, макар да си имате едно на ум за в бъдеще... Не е изключени и вие да изпаднете един ден в подобна ситуация и тогава ще разберете нуждата да ви се простят грешките.

Има и една друга категория колеги. Те винаги са убедени в собствената си правота и нямат скрупули, докато не ви „унищожат“. Дори да не сте направили нещо лошо, те ви мразят и използват всеки удобен случай да ви унижат. Говорят зад гърба ви, създават сплетни, тълкувайки действията и репликите ви по начин, който дори не сте подозирали. Доставя им удоволствие да ви изкарат извън равновесие и да ви представят в най-отрицателната светлина пред колегите и шефа.

Понякога те сами попадат в капана, защото умните ръководители не харесват хората, които създават сплетни.
Друг път обаче изиграват картите си толкова хитро, че забързаните в ежедневието си хора не си правят труда да проверят дали е истина това, което говорят и автоматично започват да си имат едно на ум за вас.

Ако попаднете под прицела на подобен колега, няма начин да не се почувствате неприятно. Колкото и да сте наранени обаче, най-добре е да се въздържате от скандали и изнервящи спречквания. Те не водят до нищо градивно и така само падате на по-ниско ниво. Най-правилно е да прекъснете всички контакти с въпросната личност и да не се разстройвате от опитите му да ви срине. Така само ще му доставите удоволствие.

Истината винаги излиза наяве, макар понякога да се отчайваме колко несправедлив е светът. Колкото и да се нервираме на хорската злоба, не бива да й се даваме, за да не ни прихване и нас.
Добрите хора невинаги успяват бързо в своята кариера, но винаги живеят по-щастлив живот!


17.03.2008/Деси Великова