09.12.2007

Мъжете говорят по-лесно за пари. И по-лесно си издействат добри условия на труд и заплащане. Незнайно защо ние жените сме често по-скромни и не искаме да изглеждаме материални. Огромна грешка!

Когато работим добре, ние искаме фирмата, за която се трудим да се развива и да върви напред. Успеем ли да се справим, се чувстваме удовлетворени и щастливи от професионалния успех. Добре знаете обаче, че когато се раздавате и вършите работата си добре, очаквате нещо в замяна. Елементарен пазарен принцип. И това „нещо“ не е достатъчно, ако е само под формата на „Браво“ или потупване по рамото, въпреки че и подобни милости от шефа не са за подценяване.

Познато ви е чувството, че след определен период работа на едно и също място, колкото и да си обичате професията, започвате да губите желание и ентусиазъм за работа. Дори най-вълнуващите ангажименти се превръщат в рутина, ако нямате стимул за развитие. А този стимул почти винаги има „банкнотно“ измерение.

В добрите фирми подобни неудобства са спестени още от началото на взаимоотношенията работодател-служител. Постъпвайки на работа, човек бива уведомяван кога, при какви условия и с колко заплата му ще бъде увеличена. Обикновено увеличението става на половин или една година, като всеки следващ период процентното увеличение се покачва.

Повечето работодатели в България обаче „не харесват“ тази практика. Те живеят с представата, че началната ви заплата е вечна и напълно достатъчна. Някои дори настояват парите да са тема-табу. По-точно те са опитват да ни внушат, че е нещо тайно и срамно да се говори за пари, защото така им е по-изгодно. Рано или късно, работейки на една длъжност, човек усеща, че е логично да настъпи момент, в който заплатата му трябва да се увеличи. Това не е лукс, а нещо напълно нормално.

Как да действате, когато искате увеличение на заплатата?

Преди да предприемете този ход, трябва да сте убедени, че компанията, за която работите отчита печалба. Ако през последните месеци фирмата е на загуба, няма начин да успеете да си издействате увеличение. Когато решите да проведете разговор с шефа си, трябва да действате много тактично. Задължително разговаряйте насаме и не си позволявайте да разбере половината фирма за исканията ви.

Започнете разговора с отчитане на печалбите и развитието на фирмата и с какво вие сте допринесли за това. Пояснете, че харесвате работата си (стига наистина да е така) и давате всичко от себе си, за да се справяте добре. Уверете човека срещу себе си, че наистина заслужавате увеличение на месечното възнаграждение и за вас е обидно, че се налага вие да си го искате, вместо то да бъде по инициатива на работодателя. Ако имате междувременно изкарани допълнителни квалификации, не пропускайте да ги споменете. Бъдете сдържани, тактични и твърди.

Предварително си изяснете какво увеличение очаквате, защото ако се съгласите на нещо символично или просто на допълнителни социални придобивки, след два месеца ще сте отново недоволни. Бъдете смели, но и разумни. Ако заплатата ви е крайно ниска според вас, поискайте такава, какво е адекватна на труда ви, а не такава, която да ви осигури мечтания стандарт на живот. Най-голямото увеличение, което е допустимо да ви бъде отпуснато, е около 50%. В повечето случаи обаче се започва поетапно покачване на заплата с около 10-20% на определен период.

Грешки, които не бива да допускате.

• Не говорете пред много хора на шефа си, че не сте доволни от заплатата. Това ще го унижи и ще ви се ядоса.
  
• Не се сравнявайте с околните. „Защо тя получава толкова, а аз по-малко, въпреки че работя много...“ Това е инфантилно и не носи резултат. Гледайки в чуждата панчка, само може да развалите добрия си имидж.
• Не поставяйте условия от сорта „Ако не ми увеличите заплатата, се махам“ Това се подразбира. Шефът ви знае, че щом искате повече пари, значи няма да работите на досегашните условия. Ако поставите нещата по този начин обаче, ще загубите доверието на работодателя и ще ви остави да си ходите. В най-добрия случай ще ви угоди, но вече ще сте в графа „За тези имам едно на ум“.

Ако е дошъл моментът, в който се чувствате пренебрегнати и недооценени на работното място, не се колебайте да потърсите правата си. Искайки разумно по-висока заплата, вие показвате, че цените труда си и имате самочувствие, че се справяте добре с работата. Подобен ход трябва да бъде уважен, а не подминат с невнимание. В противен случай започвайте да търсите по-добра работа и по-интелигентен работодател.

Никога не се примирявайте с минималното, ако сте уверени в себе си. Работодателят винаги ще иска да ви дава по-малко, отколкото вие ще искате да получавате. Когато поискате повече пари обаче, глупавият ще ви пусне да си ходите, а умният ще размисли и ще установи, че е по-добре да инвестира в добри служители, отколкото да си позволи да ги загуби.

Работете за умни хора, за да се развивате и да печелите повече!

10.12.2007/Деси Великова