21.03.2003

"Забранено за жени и кучета"... Може да звучи като анахронизъм, но това правило е в сила и днес в някои изискани английски клубове.

Да не говорим, че се прилага, макар и негласно, в редица фирми по света. И все пак днес жените се стремят към кариера.
Което често ги изправя пред дилемата "работа или деца?"

Проучване на 200 големи фирми показа, че само 4% от ръководните постове са заети от представителки на слабия пол. Повече от половината от тези директори с полички са затворени в гетото на комуникациите и връзките с обществеността. Това са областите, в които женските качества правят чудеса, обясняват обикновено шефовете.
Но всъщност не са ли това длъжностите, които дават най-малко власт?

В частния сектор най-сигурният начин да се стигне до върховете на властта са брачните и семейните връзки. Дамите начело на управителни съвети на големи фирми обикновено са вдовици или дъщери на основателите им.
Е, може би трудно стават началници, но така или иначе все повече представителки на нежния пол днес работят.
Еуфорията на движенията за еманципация отдавна утихна. Почти никой не оспорва на жената правото на работа.
Темата, която занимава все повече социолози и психолози, е как да се намери равновесието между професионалния й живот и семейството. Защото много жени напоследък предпочитат да нямат деца, които да пречат на издигането им по служебната стълбичка.
Обезпокоени специалисти усилено препоръчват надомната работа.
Казват, че това е добро решение за двойка, която е решила да сподели грижите по отглеждането на децата. Наистина, все повече са тези, които избират този път, предлагат козметика или бижута, перилни препарати и домакински електроуреди в гостните си. Събират десетина приятелки и познати, правят демонстрация и продават, докато малкият спи в съседната стая. Ако имат опит и умеят да установяват контакт с хората, могат да разчитат на добър месечен доход при много гъвкаво "работно време".
Нараства ролята на другите членове на семейството: баби, лели.
Детегледачките не остават без работа. Разбира се, детските градини също много улесняват нещата. Но не бива да се прекалява: никой не може да замести напълно мама и татко.

Да имаш или да нямаш деца днес е въпрос на избор.
Има двойки, които не искат да променят начина си на живот и предпочитат да не оставят наследници. Някой ще каже, че това е проява на егоизъм. Но често това са хора, много плодотворни в символичния смисъл на думата - творчески личности, които водят интензивен обществен живот. Може би избралите този път просто не искат да осъзнаят жизнения си цикъл. Понякога отказването от деца е израз на страх от смъртта, опит да се продължи до безкрай "младостта". Кой знае...

12.05.2003/rozali.com