Без да усещаме, съзнанието ни се променя и се налага да се примиряваме с куп нередности, които ни заобикалят. Така например, ни се вижда истински лукс, ако ни осигуряват на пълната заплата, която получаваме и трябва да сме просълзени от благодарност, ако получим допълнителни бонуси по Коледа и Великден. Когато работим по-малко време, задължително трябва да наваксаме или да ни се удържи от заплатата, но когато се налага да оставаме повече време на работа, на никой не му прави впечатление.

Когато отиваме на интервю за работа, обикновено изискванията са нещо от сорта на:

Възраст – до 30 години.
Завършено висше образование по специалността.
Отлично владеене на Английски и още един език.
Отлична компютърна грамотност.
Минимум 5 години опит на подобна позиция.
Представителна външност.
Комуникативност.
Организираност.
Умения за работа в екип.
Още няколко като горните три определения, които трябва да отсеят гениалните личности.

Компанията предлага:

Работа в млад и динамичен екип.
Възможност за професионално израстване.
Отлично заплащане.

Горната „обява“ за работа звучи като шаблон, на който сме се натъквали десетки пъти. Българските работодатели обикновено търсят най-доброто, защото твърдят, че предлагат най-доброто. Когато отидем на интервюто обаче, често представите ни за перфектното работно място се разбиват на пух и прах. Защо? Заплата се оказва доста по-ниска, след като се приспаднат удръжките. Обедната почивка се взема само, „ако нещо се налага спешно“. Осигуряването ще е на половин работен ден, а „ако искате на пълен, ще трябва да се удържа от месечното възнаграждение“. Може да има период на обучение, който не се заплаща и не се знае колко ще продължи. Не може да се каже предварително на колко време евентуално се увеличава заплатата. Ако някои от тези неща са в реда на нещата, а не ни ощетяват, на нас ни се струва невероятна работа, която не бива да изпускаме.

Някои работодатели толкова перфектно преценяват, че условията им се ужасни, че се стига не да избират, а да наемат хора, които се съгласят да работят за тях. Доста отчайващо звучи реплика: „Вие си преценете. Ако искате, почвате.“

Друг кризисен момент при кандидатстването на работа се оказва възрастта. Тази непозната в много страни практика, е доста модерна у нас. Незнайно как нашият работодател иска да сме млади и да сме много опитни. Ако наеме млад човек, често му бива втълпявано, че е още „малък“, че не знае достатъчно и вместо да бива научаван, младият човек често е подценяван заради възрастта си. Още по-страшно е положението на другата крайност – наближавате ли 50, забравете за нова работа. На по-възрастните хора започва да се гледа не като по-опитни и знаещи, а като на бабички и дядовци пред пенсия.

Най-перфектната възраст за нова работа явно е в периода между 30 и 40 години, но в този диапазон сме само около десетина години. Уви!

Не се и съмнявам, че сте се натъквали на какви ли не абсурди в опитите да си намерите хубава работа. Наскоро дочух за работодател, който обяснявал на търговците си, че разходите за един човек от фирмата му се равнява на определена сума. Който не успее дори и един месец да изкара повече от месечните разходи на шефа му за него, бива уволняван веднага. Интересен стимул! Важно е да се отбележи, че компанията е доста печеливша.

Разбира се, има и добри работодатели у нас, при които заплащането е адекватно на положения труд и условията на работа са приятни. Това обаче най-често не са български компании. Този факт, за съжаление, не говори толкова за финансовата стабилност, а за манталитета на българския работодател.

Повечето работодатели у нас винаги искат да получат много, да дадат малко, да „попрецакат“ някой и да са на „далавера“. Иначе няма да са спокойни. Така се прави бизнес!

Сега се усмихнете и се радвайте на работата си. Бъдете сигурни, че винаги може да е по-зле. По-доброто винаги предстои!